Двигателят с вътрешно горене е впечатляваща, но сложна машина - в перфектен синхрон се отварят клапаните, запалват се свещите, буталата се движат, а коляновия вал се върти.
Всеки четвърти цикъл на гориво-въздушната смес експлоадира и буталото се придвижва надолу. Коляновия вал трансформира линейното движение на буталото и биелата в въртеливо движение, което задвижва машината.
За жалост сложността на двигателят с ВГ е причина за прахосване на енергия. Във възможно най-добрия случай, само 30% от енергията на бензина се превръща в движение напред. Остатъкът се губи в топлина и шум.
Друг недостатък е, че когато двигателят е спрял, практически не разполага с въртящ момент. В действителност двигателят трябва да се завърти до стотици обороти в минута (rpm) преди да генерира достатъчно мощност, с която да преодолее собственото си съпротивление - поради тази причина двигателите с вътрешно горене работят на 1000 об./мин. когато са в покой.
Двигателят с вътрешно горене развива максималния си въртящ момент едва когато достигне няколко хиляди оборота!
Малко след като все пак достигне максималния си въртящ момент, той рязко пада.
За да се преодолее този тясен обхват на максимален въртящ момент се добавя още една "сложна машина" към конструкцията на автомобилите - съединител и многостепенната скоростна кутия.
Тя създава предавателни числа, чрез които се поддържа въртенето на двигателя в оборотите, в които е най-ефективен.
Мощността на Двигателя с ВГ може да бъде подобрена чрез по-бързо въртене. Но чисто физически има лимит за максималните му обороти. При скорости около 5000-6000 оборота в минута става твърде скъпо инженерно предизвикателство да синхронизираш всички негови части да работят заедно. За прост пример си представете пружините, които държат клапаните затворени...
6 причини да използваме електродвигател
- Асинхронните електродвигатели са с изключително опростена конструкция. Електромоторът превръща електричеството в механична енергия и без никакви модификации работи и като генератор, когато превръща механичната енергия в електричество.
- Следващ важен момент е, че в сравнение с безбройните части на двигателя с вътрешно горене, асинхронния електродвигател има само една движеща се част - ротора. Въртящия се ротор елиминира нуждата от преобразуване на линейното движение във въртеливо и не съществува нуждата от споменатото вече механично синхронизиране на частите му за минимален период от време.
- При електродвигателят разполагате незабавно с целия максимален въртящ момент, който е един и същ при всички обороти. Цялата въртелива сила на електродвигателя е налична веднага щом се подаде газ. Максималния въртящ момент стои постоянен до почти 5000 об./мин., и едва тогава започва леко да намалява.
- Широкия диапазон от обороти с максимален въртящ момент и най-вече при ниските обороти, елиминира нуждата от скоростна кутия - при електроавтомобилите има един елементарен редуктор с фиксирано предавателно число от 0 до максималната скорост. След което просто разменяте двете фази на електродвигателя (това може да се направи и електронно) и електромоторът тръгва на обратно. Няма нужда и от задна предавка. Освен, че конструкцията е елементарна, надеждна, компактна и лека, тя дава и едно изцяло ново спиращо дъха преживяване при шофирането. Електроавтомобилите ускоряват по-бързо от повечето спортни коли и независимо дали шофирате по ветровит планински път или карате по магистралата - винаги получавате максимален въртящ момент, НЕЗАБАВНО.
- Електродвигателят е не просто великолепен източник на въртящ момент, той произвежда въртящ момент икономично! Електро-автомобилите осигуряват КПД от над 88%, много по-висок от този на обикновените коли.
- Електродвигателят работи като генератор и презарежда батериите при определени условия на шофиране. Когато например педала на газта се пусне, електродвигателят превключва в режим на генератор и улавяйки енергията от спирането на автомобила. Усещането е подобно на "спиране на скорост" при автомобилите с ДВГ, но много по-интуитивно - шофьорът контролира скоростта на колата с контролирани движения на десния крак.